Профилът и лицето

Профилът и лицето

На пейката пред портата, седеше старец. Той е също толкова уморени, тъп, като този топъл ден през нощта. И той беше ранен слънце, а той ходеше по земята и лесно да се чувстват краката й. И сега - на вечер, спокоен, с мъгла над селото.

На пейката седеше тънък дългосрочен въоръжен мъж с набръчкана лице. Тя е само на пръв поглед слаб, в действителност, Харди, като коне.

Човекът си пое дълбоко дъх и започна да свети.

-- Можете да ходи? - попита старецът.

-- Това не е празник, дядо - не веднъж каза Иван. - сълзи на кучета, не е половин рубла?

-- Баска се пукат по шевовете,

-- Както и с някаква работа?

-- Нищо. Бъри заявиха, вилици да на селския двор,

-- Това, директор?

-- Е, да. И аз имам три специалности в джоба, но почти девет години на образование. Присади себе си, ако такова съзнание.

-- На колко веднага, а след това?

-- Година. Изпих цяла чаша бира! Да, червено в стъклото и той намери виновен. От миналата година, следял, копеле, аз съм си половинка след това се изпраща, отсече той.

-- Вие със сигурност някои от тях. сърдит адски много, човече. Тя трябва да бъде малко по-внимателни. А сега какво да правя с тях? Те - шефовете им.

-- Така че седнете днес. Три специалност, и ще седне. Когато е необходимо, за да си мълчи.

Изгорени върховете в зеленчукови градини - скоро ще се оре. И всяка година едно и също, и всичко, което се отегчават мъж и всичко щеше да вдиша и вдъхна в горчив, гнил мирис на дим и стопяване на земята.

-- Когато е необходимо да се запази мълчание, човекът - старецът се повтаря, гледайки светлините в градините. - Нашият бизнес е.

-- Да, аз специално не layus - неохотно отвърна Иван. - Ако някои ремаркета. Основното нещо, аз не изключват нарушил! - Той отново каза с горчивина. - На чаша вино, но и за чаша бира - да лиши човек на годината. Паразит.

-- Обърнете внимание през оградата, стария ми жената в градината?

-- Имам лунна светлина бутилка печка там. Използвах тези, издадени махмурлук.

Иван бързо се изправи, погледна в градината.

-- Там, - каза той - в далечния ъгъл. Ето - нула внимание.

Старецът влезе в къщата и донесе бутилка водка и малко уелски. И стъклото.

-- Защо не казахте? - Иван побърза. - Седи си мълчат. - Той наля чаша и един дух зашеметен. - Бил съм в по-голяма любов от pervach. Това с миризмата, като бензин, - няма да размишлява дълго. Kha. Пей. След като само.

Старецът пиеше бавно, прехапа уелски.

-- Както бензин, нали?

-- Moonshine като лунна светлина. Какво е бензин?

-- Ами! - Иван се удари в гърдите с ръка, - за да можем да живеем. Благодаря ти, дядо. ми той харесва? - Той протегна глутница "Памир".

Старецът едва грабна цигара вдървени пръсти, изцеден, изцеден, гледаха го внимателно, свети

-- Той пише. Аз ще умре скоро, Иван.

Иван погледна стареца:

-- Той обича да хвърли, той обича да се сложи. на място ще бъде. - Старецът каза тихо.

-- Hurts В а, какво от това?

-- Не. Миризма. Вие ще бъдете толкова много години, също uchuesh.

Иванов направи добър от лунна светлина, аз не искам да говоря за смъртта.

-- Хайде! - каза той. - Вие ще живеете. Garmon В нали донесе?

Иван пресече пътя, влезе в къщата. И не след дълго. Тогава той излезе с един акордеон, но отново, и се намръщи.

-- Майко, - каза той. - Жалко, наистина.

-- Всичко, което той обича да отидете на г-жа?

-- Но какво да се прави? - Иван, е ясно, че единственият начин е да говори с майка си. - Не мога на този. О - в ада всички! Минах път през Северно море на. Аз съм механик, шлосер пети клас. Е, годината няма да отида, но наистина. О - в ада! - Той докосна на акордеон, нещо, което се опита и се отказах. Той усети тъжен. - Няма късмет, също дядо. Стегнат. Той се жени в Далечния изток, нали? Дъщеря е роден. А трик тя прави и отива на майка си в Ленинград. Разбираш ли? - Той често разказа как се е оженил.

-- Защо в Ленинград, а след това?

-- Тя е в Далечния изток за колеж репетирали. Да, аз го правя, а след това - за да върви по дяволите, съжалявам дъщеря. Мечта.

-- До сега тя отиде?

-- За съпругата му. Тя се омъжва за втора поредна година. Млади красиви kysa.

-- За един помощник. На моя. Може би не през цялото време. Може би една година.

-- От година, сега не работи. Адски много твърде лесно да се превърне от домашни грижи.

-- Е, аз съм тук, аз ще направя нещо. - Иван отново скочиха. - На този продължа. О, по дяволите! - Той разгърна акордеон, която се играе и започна да пее - като цел на забавно, зло:

Тук живея с една жена,

Но оставя жена

Старецът все още тихо слушаше.

-- съвземе, - каза Иван. - В хода на чата. Мога да пея цяла нощ.

И ние няма да се поклонят -

Профилът и лицето;

opravushke на златото.

-- Balamut ти, Ваня, - каза старецът. - Е, отиде ба, работих една година в кочината. Майката не съжалявате. Тя всички zhis и така е живяно.

Иван спря да свири за дълго време мълчи.

-- Не и в този случай, на дядо му. Аз нарани. Какво мислиш, че те не биха имали място, където да ме вземе? Че те, не се намесват с допълнително механик? Моля ви. Директор на мен също има зъб. Аз съм дъщеря си няколко пъти, прекарано от клуба, той се уплашил. И там да се опасяваме: poludurok. И аз знам как да се стреля на вятъра. Аз му подарък беше направил. Напразно, между другото, не съм.

-- За да бъде приведена в скута? Подарък нещо?

-- Като цяло тъжен дядо. Защо така? Нищо нежелание. по този начин. като свидетел. Веднъж свидетели и още един даден на точки, в допълнение нарушено зрение. И тук аз седя на корта и не мога да разбера защо имам нещо тук? Ами най-глупавият нещо! Е, виждам - ​​това е всичко. Аз изчерпани, докато съдът се. - Иван погледна светлините в градините, въздъхна, пауза. - На мен също. Аз седя и си мисля: "Аз правя с него тук?" Съдът е бил дори по-дълго, но всичко свърши и аз излязох. И тук е мястото, където да изляза? Не излизам.

-- Следователно един начин - към светлината.

Иван се изсипва в чаша и отпи.

-- Не е щастие в живота, - каза той и се изплю. - Да излея?

-- Тук се чувствам добре да живее?

Старецът замълча за дълго време.

-- На твоята възраст, аз не мисля така - каза той тихо. - Знаех, че той е работил в продължение на три. Колко от хляба нараства. Съберете всички ба, вероятно една година, за да нахрани цялото село може да бъде. Нямаше време да се мисли,

-- И аз не знам защо съм на работа. Разбираш ли? Подобно на нает работата. Но питам: "Защо?" - Не знам. Дали е само да се напие? Е, аз се напие. И тогава какво? - сериозно попита Иван, чака казва старецът. - Каква е следващата стъпка, а след това? Soul е един спиращ някои.

-- Иззетите - каза старецът.

-- И вие не знаете. Вие нямате обхват не е, така че да имате достатъчно. Ти беше гъста. Както е живял, така че ще бъде в състояние да. Аз трябва да бъде нещо повече.

-- Изсипете-ка - попита старецът. Пих твърде плю. - стоножки - изведнъж зло, каза той. - суматохата на партерния - напред-назад, напред-назад, и не е добре там. Ponadelali машини, както добре. уф! Рак нещо, то от какво? От вашия бензин от интоксикация. Скоро да роди деца, за да практикуват.

-- И тъй като те усети, че грешен живот, и всичко се перчеше, "Swipe-ах!" И това, което мушици тогава?

-- На кой етаж сте остана ли нещо? Това гъста ще го наречете? И това, което си ти?

-- Мокасини. Брайт. Ти си като nonché: той, мошеник, за рублата двадесет разстояния лежеше - може да бъде четири рубли на ден zarobit и той прави две пътувания и отпрягам конете. А той - най-малко по челото прасенца Bay - здрави. И аз съм на двадесет и пет акра замятане презареждането, и аз го направих пет ездача Да три, четири каруци. Zarobish работен ден, така че чакам една година, без значение как се търкаля си. Раздвоен навън - шиш масло. И вие също пищи: Аз не знам какво robit! Можете половина хиляди души на месец zarobit нежелание, а аз за такава denyuzhku цялото лято гърбав.

-- И аз не разполагат с много пари - като че ли се осмели на стареца, каза Иван. - Може ли да се разбере, че? Аз трябва да е нещо друго.

-- не го направят, а другата половина на рублата - махмурлук - не. Върви като просяк. Ние нямаме нужда от него! Майка и се изсушава при работа. Devils. Мокасини. Слънчев isho нещо там, и те наистина върви с обработваема земя. Да на машини с песни. Ех. работници. Само клубовете zasvistyvat, бащите подаръци бърникането.

-- Не, той няма да бъде такъв живот сега, за да. Като цяло вие сте технически правилно, но тъй като конят работи също.

-- За срам кочина си, за да работи! И месото не е срамно ist?

-- Аз не разбирам, дядо, - Иван въздъхна.

-- Казвам ви изяде. Каква е следващата стъпка? Не знам. Но аз знам, че тя не ме устройва. Не мога просто да работят по един стомах.

О, една камера,

On-Нина-Нина. - запя той.

-- Глупак. Съпруга тогава защо си тръгна? Peel предполагам?

-- Аз не глупак, дядо, аз бях голям военноморски експерт. Отнесени някъде. Не знам. Това е така, защото аз не съм глупак.

-- Точно така. - Иван сложи свиването на пейката, запали цигара и мълчеше. И изведнъж, а не глупаво, но с някаква скрита тревога, болка, дори и каза: - А истината не знам защо съм жив.

-- Изненадан съм. Аз не съм глупак. Но спокойствието на душата? Това, което тя ме пита? Тъй като аз не разбирам!

-- Омъжи се, ще престане да страда. Не и докато то ще бъде.

-- Не, не е това. Аз трябва да горят с любов. Къде е изгореното. Аз не разбирам; дали аз съм един толкова глупав, или поне така всеки, но си мълчат. Бихте ли не вярвате: в нощта Мисля-Мисля, че - преди лошата воля, дори и плаче. Е, защо.

-- Уф! - Старецът поклати глава. - Абсолютно разглезено narodishko.

А спокоен ден умираше, да загине в топлата влага. По-тъмно и по-тъмно става. Светлините блестяха в градините. И това миришеше на пушек. Колко дълго още ще изгори върховете и да поговорим. И гласът ще се чува ясно и от шума и суетата ще умре в селото, и доста тъмно вече е станала. Светлините в градините ще се погасява, а някъде много близо, звучен глас мъжки каже:

Как тихо, спокойно и тъжно оставя изминал ден, толкова силен, ярък и гръмогласен идва нова. Petushnya крещи през селото. Любопитковци хора в бързаме. Късно.

Иван е станала рано. Той седна на леглото, погледна към пода. Лош душа беше скучна работа. Аз започна да се облича.

Майка запали печката; отново го миришеше на пушек, но това е друга миризма - дървесен, суха, сутрин. Когато майката излезе навън и отвори вратата, на улицата привлече свежест на свежестта, която идва от локви, забулено светлината като стъкло, Ledkov; от земята на парчета, за поръсване на малки мъниста замръзване; от вчерашните огнища в градините, които са сива пепел и мокро и тежка; от palogo лист, която е влажна с пролетта, но все пак, когато ходите, шумолене шумно под краката.

-- Може би аз ще отида на директора на нещо, попитайте. - спици майка.

-- Каква е следващата стъпка! Краката Fall - това ще бъде достатъчно.

-- Ами, тъй като г-жа сега? - Майка се опита да каже не по делото, тъй като може да бъде убедителен - разбира; разговор, вероятно последния. - hodyut хора prosyut. Езикът не е изсъхват.

-- Да знам, че tugonosogo, както те помолих! Layatsya само вие знаете как.

Майката не може да устои на по-pristupku седяха и плачеха тихо и виеха:

-- Къде отивам? До средата на нищото. Какво е това наистина ме предназначени да пише през целия си живот страда. Г-жа защо, сине мой, само да мисли за себе си.

Иван знаеше, че ще бъде сълзи. И тъй като това е толкова лошо, в сърцето, дори ме болеше, а защото той се намръщи преди време.

-- В Да сте го направили. войната В дали опечалените? В аз съм там. О, за всички шутове! И винаги - сълзи. Аз също от тези сълзи, обхванала не.

-- помолени Отидох ба - не е камък, той намерил ба нещо. И след това слез на инспектора. В наистина просто така - да си тръгне. Вон Kolka Zavyalov също право да събира, човекът отиде нещо да се говори за. С хората трябва да се говори.

-- Те вече са в полицията, дясното нещо такова. Късно е.

-- Е, полицията отиде ба.

-- Хо-о! - Иван е изненадан. - Е, ти дам!

-- Господи, Господи. Всички zhis като този, и за мен във тази част от злополучния! По дяволите правя В.

Twisted някъде куче пишка, красива, но уличница, се втурна с обич.

-- Ами! - Иван хвърли кучето влезе в къщата.

Майка слагам масата,

-- Е, ба е работил в конюшнята.

Те са устойчиви, майка. И безпомощен.

-- Под всеки лозунг, - Иван каза твърдо. - Цялото село се смее. Знам, че това, което той иска от мен да карам кочина. Само че няма да работи,

Майка й поставя в един куфар и след това седна на пода в отворен куфар и отново заплака. Не само сега пада.

-- С godok работа и дойде. Това, което правим.

Майката избърса сълзите си,

-- Може би аз ще отида, сине мой? - Погледнах в долната част на син, и на дясното око плисна мъка и молитва, и надежда, и отчаяние, - той желае да. Той е добър човек.

-- Мамо. Аз също трудно.

-- Или, да се сложи някой в ​​полицията тогава? В, според вас, не вземайте? Чакай, не е взел! Коля Zavyalov, според мен, не остана? Теглителна сила. Чакай, нещо отстъпи.

-- Тогава аз не знам кой човек намира себе си: Аз ги или те ме има.

Той имаше сбогом на печката. Всеки път, когато Иван отиде някъде далеч, майка му го принуди да целуне три пъти в пещта, и каза; "Майка фурна, как си дадох да пият и хранени, така благослови далеч по пътя." И всеки път, когато тя изглеждаше, как трябва да се каже, че Иван отдавна научил наизуст думите. Иван посочи три пъти печка топло челото и каза:

-- Майка фурна, които сте дал да пият и хранени, така че да благослови пътя досега.

И те слязоха на улицата; майка, син и куче.

Иван не иска майка му го придружава, не исках хората гледаха през прозореца и каза: ". Ванка нещо отива в а, какво от това?"

Запознах се с дядо ми, с когото последно говориха преди лягане. Иван спря. Той си помисли, че след като стои, майката няма да отиде по-далеч и да се обърнат и да си тръгне с един съсед.

-- Опитах се да се сложи peremetishki. Рано isho.

Майката се изправи, стисна ръцете на перона, не слуша разговора, без мисли, не замислено погледна в посоката, в която синът напуска.

-- Аз не пия там - не се препоръчват дядо. - Град - това е града - всички непознати. Poobvykni на първо място.

-- Аз В, пияница, в нея?

-- Е, на добър час! - каза старецът.

Старецът продължи по пътя си. Иван погледна майка си. Тя все още гледаше напред, там, където те трябва да отидат. Иван отиде по-нататък.

Майката спря послушно. Иван нежно я прегърна през нея. Тя поклати глава в гърдите му. Тук е мястото, е най-трудна. Сега е необходимо да я откъсне от него, за да отвърне и тръгне.

-- Добре, мамо. Отидете. Аз просто напиши писмо. Как така толкова. Няма за какво да ме няма да се случи! Не ezdyut В нали, хора? Отидете.

Майката на кръста над него. И остана прав. И Иван отиде. Глупаво куче беше дошъл при него. Той винаги отидох на собственика, за да работят.

-- Мамка му! - ядосано каза Иван.

Дик помаха с опашката си и продължи да тече напред.

-- Дик! Дик! - Иван се обади.

Дик побягна. Иван ритна го боли, кучето изскимтя, избяга от страната. И с изненада Погледнах господаря си. Иван се обърна. Дик размаха опашката си, е бил преместен от мястото, но не работи, остана прав. И все пак в изумление вторачени в господаря си. Една майка е далеч.

"Не, ти трябва да живеем в свят, който след това ще бъде лесно." - помисли си Иван, стиснал зъби. И скоро да крачи по улицата - до автобуса.