Инфекции на стомашно-чревния тракт
КЛАСИРАНЕ
инфекции стомашно-чревния тракт, се класифицират според тяхната първична локализация, етиология и клинична картина. Сред заболяванията на бактериална етиология на orotservikalnoy инфекция изолиран регион (в тази глава не се считат), инфекция на стомаха (гастрит, стомашна и дуоденална язва), чревни инфекции - остра диария (ентерит и ентероколит).
Стомах ИНФЕКЦИЯ
Етиология и патогенеза
Основният причинител на стомашна инфекция е H.pylori. малка част от случаите причинител може да бъде H.heilmannii. H.pylori колонизират стомашната лигавица в значителна част от възрастното население. С най-накрая посочените причини (повишена вирулентност на някои щамове на микроорганизми, намалената съпротивителните сили на организма гостоприемник, външната среда) в някои заразените хора развиват симптоматично картина. Неговите основни симптоми са:
- хроничен гастрит (pangastritis или антрални);
- язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника;
- аденокарцином на стомаха;
- лимфом на стомаха.
Ключовият момент в патогенезата на язва на дванадесетопръстника е развитието на антралните гастрит, което води до намаляване на секрецията на соматостатин - фактор, който потиска производството на гастрин. Хиперпродукция гастрин причинява висока степен на киселина. Въвежда дванадесетопръстника киселина предизвиква чревна метаплазия на епитела и в крайна сметка на образуването на пептична язва. Образуването на стомашни язви обикновено се предхожда от pangastrita на развитие.
Изборът на антимикробни лекарства
До сега, убедително показват, че H.pylori ликвидиране на стомашната лигавица, не само води до ускоряване на зарастването на язви, но също така предотвратява неговото повторение. Провеждане антимикробна терапия, насочена към изкореняване на патогена, е показано при следните болестни състояния:
- стомашна язва;
- язва на дванадесетопръстника;
- лимфом на стомаха.
Когато функционални нарушения (неязвена диспепсия), рефлуксен езофагит ефективност на антибиотична терапия не недвусмислено потвърждават.
Въпреки H.pylori ин витро чувствителност към много ампера в клиниката по време на монотерапия с всички известни лекарства, може да се получи само малък процент на унищожаване на патогена, че предизвика необходимостта от разработване на схеми на комбинирана терапия. Преди използва комбинация от два AMP ( "двойно" лечение) не са достатъчно ефективни.
Актуални указания (Maast-riht2). терапия разграничи първата и втората линии.
първа линия на лечение се състои от три компонента:
* Омепразол, езомепразол, ланзопразол, пантопразол, рабепразол
В случай на повреда на първа линия терапия от втора линия терапия се предписва, която включва четири компонента:
Дозите време на лечението ликвидиране са представени в таблица. 1. Продължителността на лечението е най-малко 7 дни.
Таблица 1. Схеми на антибиотична терапия за унищожаване на H.pylori
0,5 грама всеки 12 часа
* Може би използването на тинидазол
За да се прецени ползите не са предоставени от всяка от тези схеми е възможно, тъй като на техните сравнителни проучвания не са били извършени ефективност.
тройни схеми за лечение са най-удобни за пациентите, тъй като тяхното използване да се отбележи, най-ниската честота HF. ИПП не осигуряват ефективни само за намаляване на производството на киселина, но също проявяват синергизъм с AMP.
"Четворна" е високо ефективен, но по-скъпи, и неговото използване е свързано с по-висока честота на HP в сравнение с "тройката".
Ефективността на лечението трябва да бъде оценено клинично. Когато пълно изчезване на симптомите на допълнителни методи на изследване не са показани. При поддържане на клинична необходимост от използване на неинвазивна (дъх тест с урея, серология) или инвазивен (уреазен тест, хистологично изследване, патоген изолация култура) методи за мониторинг на ефективността на лечението.
Основните причини за неефективността на терапии за ликвидиране, са недостатъчни мито (привеждане в съответствие) на пациентите и формиране на придобита резистентност към H.pylori ILA. Най-разпространеният устойчивост на метронидазол. резистентност към кларитромицин наблюдава по-рядко. Устойчивост на амоксицилин е практически отсъства.
Необходимо е да се планира, като се вземат предвид местните данни за стабилността на честотата на разпространение на емпирична терапия H.pylori инфекция. Устойчивост на кларитромицин е свързана с висок процент на неуспех, по-ниска стойност е устойчив на метронидазол.
режим след като не успя на първия и втория курсове на лечение е препоръчително да се избере въз основа на данни от чувствителността на патогена в определен пациент.
За съжаление, данни за честотата на разпространение на резистентност сред H.pylori в България е много ограничен, което не позволява да предложим информирани препоръки. Въз основа на най-честите причини, като първа линия на комбинация от инхибитори на протонната помпа може да препоръча и на амоксицилин и кларитромицин. За повторно процент може да бъде назначен за "четворна".
Остра диария
Етиология и патогенеза
Известен физиологични механизми на развитието на диария:
- повишена секреция на електролити чревния епител, което води до големи загуби на течност;
- намаляване на абсорбция от червата лумена на електролити и хранителни вещества се развива в резултат на увреждане на граничния четка епитела на тънките черва и дебелото черво;
- увеличаване осмоларността на чревни съдържание поради недостиг saccharolytic ензими и непоносимост към лактоза;
- нарушение на двигателната активност на червата.
В основата на първите две механизмите на диария е инфекция. Етиологичен агент на диария може да бъде бактерии, вируси и протозои. Етиологията, патогенезата и клинични и лабораторни характеристики на диария е до голяма степен са свързани един с друг, което позволява със значителна вероятност да оправдае емпирична терапия за идентифициране етиология микробиологични методи. Няколко форми на чревни инфекции се изолира въз основа на клинични и лабораторни данни (таблица. 2).