Какво е превода и движение на работниците, народна

Какво е превода и движението на работника?

Ние трябва да се отделят ясно понятието за превод и прехвърляне на персонал към други работни места. От една страна, тези понятия са много сходни, както в този а в друг случай, на работника или служителя се променя работното му място. От друга страна процедурата по прехвърляне и процедурата за преместване на по-различно. По-специално, за да се прехвърлят на работника или служителя на друга работа, е необходимо писмено съгласие. При преместване не се изисква.







Така че каква е разликата между тях? Това би трябвало да се отрази на съществените условия на трудовия договор. В съответствие с член 57 от Кодекса на труда в България са от съществено значение условия, като например система и размер на възнаграждението, както и от начина и мястото на работа, и така нататък. Г.

Забележка: При нова работа на работника или служителя е в различна област, село или град, а след това можем да говорим само за прехвърлянето. Няма значение дали договорните клаузи, трудово или без промяна. Това важи и за ситуация, в която един служител се прехвърля на работа в друга организация. В тези случаи се изисква също, че член на персонала се потвърдят писмено желанието си да прехвърли на друга работа.

В допълнение, Кодекса на труда на Република България предвижда временното предаване.

То не изисква съгласието на работника или служителя да бъдат преведени и е разрешено само в случай на оперативни нужди, като например за предотвратяване на аварии, извънредни ситуации или инциденти.

Нека разгледаме по-подробно възможните случаи на прехвърляне на служители на друга работа.

Трансфер до друга постоянна работа в една и съща организация. Това е най-често срещаният случай на преместване на друга постоянна работа, защото всеки напредък в тяхното кариерно развитие, в действителност, е превод на нова работа. Всички други трансфери, той се характеризира с това, което се случва в рамките на организацията. Този превод не трябва да се свързва с трансфер на работника на друго място.







Ако преводът е извършен без писменото съгласие на работника или служителя, той може да се смята за законно, само когато един служител доброволно продължи да извърши друга работа. Въпреки това, дори ако служителят е започнал нова работа доброволно, но той не се съгласи с новите условия, или смята, че прехвърлянето е нарушил неговите интереси, той има право да се прилага по отношение на органите за уреждане на трудови спорове.

Съгласно чл 394 от Кодекса на труда на Република България, в случай, че прехвърлянето на друга работа незаконно служител трябва да бъде възстановено предишното му тяло работа като се има предвид индивидуалното трудово спора. Този орган реши да заплати на работника или служителя средните доходи за времето на принудително бездействие, или разликата в приходите за всички по време на изпълнение платена работа.

По искане на работника или служителя може също да бъде постановено решение за възстановяване на морални щети в резултат на незаконно прехвърляне. Размерът на обезщетението се определя от съда.

Забележка: ако работникът или служителят не е съгласен с новите условия, компанията е длъжна първо да му предложи друга работа. Той трябва да съвпада неговата квалификация и здравословно състояние. Ако няма такава работа, работодателят трябва да предложи на свободна-ниска или по-ниско платена длъжност. Но ако тази работа не е служител или той го отхвърли, организацията може да го уволни в съответствие с параграф 7 от член 77 от Кодекса на труда.

Инициативата за преместване на друга работа може да дойде не само от работодателя, но и от персонала. Така например, във връзка с здраве. В този случай, въз основа на заявлението и на съответния служител медицински доклад на организацията е длъжна да му предостави по-добра работа. В този случай, ако един служител се прехвърля на по-нископлатена работа, в рамките на един месец от предишните си доходи запазва. Ако преводът е свързана с трудова злополука или професионална болест, средната работна заплата се запазва, докато увреждане или до пълното възстановяване на служител (чл. 182 от Кодекса на труда).