Като живееш така!
Има една популярна и доста очевидна истина: хората са различни помежду си, ние не са едни и същи, а това неравенство трябва да се научат да приемат. Капитан Очевидни изцяло получени. Тези думи са лесни и приятни да се каже, да се чувстват, че е много напреднал и мъдър човек: да, аз ще призная, че другият човек - това не съм аз, и че той има различни от моите интереси. Въпреки това, сблъсъка с реалността на другия (почти пише Alien) - е доста по-различно, и често е много трудно, до точката на невъзможност, история.
Лесно е да се разбере, че си гадже / приятелка, съпруга / съпруг, деца / родители имат хобита и нужди, които не съвпадат с Вашите. Лесно е, когато не е нужно да е необходимо да споделите нещо с друго лице, както и с доста специфични. И това е много трудно, когато имате нужда от това. Тогава всички хубави думи, които са забравени и заменени с толерантност идва или ожесточена желание за постигане на техните собствени, чук, чук надолу - или депресивно тъга, отнемане и чувство за безнадеждност.
Често това може да бъде видяно от родителите, които "изведнъж" откриват, че те растат нагоре или имат пораснали деца не се вписват в представата си за това, което трябва да бъде на децата, или дори да доведе в начин на живот, далеч от дори само приемливо. Желание, че децата израснали, "достойни хора" имат и това желание може да се реализира само деца. Някак си баща, се бори със сина си, каза: "Той има право да бъде всеки, но той няма право да бъде толкова!" - и той не забеляза противоречието в думите им. "Имам него / нея не ограничава, но само ако той \ тя е годна в определения обхват."
Истинска съзнание, че други хора не са създадени, за да задоволи желанията си (дори и нашите деца), това не е играчките, които са необходими, за да се отговори на всички наши духовни импулси, започва именно с тази среща, че другият не реагира на стремежа си към него. Нещо, което наистина искаме един от друг - и той не се интересува, или по-лошо, отвратително. Когато човешкият стремеж към максимална близост, достигайки до сливането, е - силен и неочакван удар, кофа студена вода за яката. "Като живеете така?!"
Някои от най-ранните от тях "кофа с вода" - вечният родител "? Не виждаш ли, че сме заети / говорим", каза детето, когато той наистина иска да сподели нещо или да реализира нормална тенденция на детето да влезе в разговора за възрастни, в която се намира. И това е съвсем нормално, че родителите не винаги отговарят, че те не винаги са готови да заделят всичко и всички да се обърнат към детето - защото това е едно от обстоятелствата, от които едно дете започва да осъзнава, че родителите и възрастните като цяло, все още има някой друг, има свой собствен живот и собствените си нужди, които не са свързани по никакъв начин с детето. Това е неприятно, това е разочарование, боли - но това е нормално и естествено. Патологична е толкова постоянен пренебрежение към собствената си другост и разделени родители (готови във всеки един момент да отговори на всички нужди на детето, дори не говоря), и постоянно пренебрегване, по време на които детето получава ужасно послание ", веднъж, винаги след като застане на пътя няма да има по-добър от теб ".
Въпреки това, необходимостта от близост с друг човек, за да сме изрази, че въпреки "уроците" на родителите, желанието за единство и желанието да се игнорират различията остават силни. И възрастни мъже мечтаят за хора, които са във всичко и винаги отговарят на това копнеж за близки и скъпи хора. Но другият човек не е отговорен за това, че той се озова в нашите мечти и фантазии. А за това, което прави в тези фантазии с нас и с нас. Не се прави разлика реалния човек и машината да отговори на желанията изтрива граници. И мечтата за почивка в планината се превръща в мечта на съвместна почивка в планината. Няма значение дали иска да си почине от друга, или той просто мрази планините. Мечтата на абсолютно чиста апартамент се превръща в мечта за това всички искаме този съвършен чистота и почиства апартамента. "Как може един нормален човек не иска да идеално чисти?!" - възмутен, например, една млада жена, съпруга трепна от думите, които могат да се почистват веднъж месечно.
Болката на откриването, че нещо безкрайно близки и скъпи изведнъж чужденец и отхвърлена, е толкова силна, и това е толкова трудно да се понесе, че често има две форми на реакция към него. В един случай, едно преживяване, което в някои важни части ще са много различни и не съвпадат, тя се превръща в нещо като ръжда или киселина, която бързо или бавно, но сигурно руши всички отношения - дори и когато има такива и това е съвпадение. Как може да живее с "непознат, така че той не харесва / иска / ноу ...." Друг вариант - закривайте очите с различия. Те не се появи. Никога не говорят за своите желания, и веднага попита за какво другият иска - и да реагира в унисон. "Искаш ли да отидем на кино?" - "А ти?" - "попита първо аз." Или "Искате ли да отидете на" - "? А ти" - "Да" - "Тогава да вървим." Открийте, че не сме съгласни с нещо - започнаха да се появяват от сливането, където няма "аз" и "ти" и е "ние", но това откриване винаги е болезнено.
Какво да се прави? Безусловно приемам и обичам всички функции? Но това е и опцията за сливане, както и безусловното приемане, по мое мнение, е митологична конструкция, невъзможно в реалния свят. Ние можем да определено не ми харесва нещо в друг човек или в действията си, а ние имаме пълното право да се чувства за него никакви чувства. Приемането на другостта на другия - това е отклонение от опитва нещо с този човек направи, за да се определи "недостатъци". Приемането на другостта на любим човек - отхвърляне на опитите за неговото подобряване, както и подкрепата на тези на неговите характеристики и качества, които са ресурс за нас. И ако не разполагате с тези качества - защо сме заедно?