Правилник за класическото изкуство
Никола Bualo-Despreaux (1636 - 1711) - изключителен поет и сатирик, критик и теоретик на френския класицизъм от XVII век. Най-важното в историята на литературата есе Боальо - поетичен трактат "Поетично изкуство" (1674), в който писателят ясно и последователно организира и обобщава теоретичните принципи на класицизма, със строги класически правила, изложени в трактата в перфектно поетичен форма, достъпна и жив. Стихотворението е изпълнена с закачливите формулировки, афоризми, много от нейните редове стана популярен израз на френски език.
Руската обществена Боальо трактат известен в комикс превода AS Пушкин.
Правило едно - героят трябва винаги да е перфектно.
Герой за да спаси своите изкусно черти между всички събития.
От недостоен чувствата му позволи да бъде свободен
И дори в най-слабите страни могъщ и благороден!
Големите неща, които той трябва да се направи.
Второто правило - елиминира използването на вулгарен език:
Изпълнете отвратителните думи и груби деформации.
Нека най-ниските срички магазини и ред и достойнство
Третото правило - композиционна строгост изискване: няма случайни герои и сцени.
Член Четири - спазване в работата на трите единства: време, място и действие.
Вие незабавно ще влезе в историята.
Единството на място в него, трябва да се спазват.
Но това не бива да се забравя, поети, за здрав разум:
Едно събитие, вместо на ден,
На едно място на сцената нека изтичане;
Само в този случай тя ще ни примами.
Правило Five - строго разделение на жанрове. "висока" жанрове: нещастни случаи, епични поеми, оди, химни. Те трябва да се развиват важни социални проблеми, като прибягват до класически теми. Техният обхват - живота на държавата и на съда, религия. Езикови тържества, украсени с епитети и митологични паралели, епитети. "Low": комедия, сатира, басня. Техният предмет - живота на отделните хора, националния живот. Те толерират народен език. Разбърква Начална страница смятат за неприемливи.
Шлайфани писане, елегантен, вдъхновяващи
Понякога дълбоко, понякога смело
И мелене стихотворения с неговата марка, в съзнанието
Оставиха в продължение на много дни и години,
Това е най-високата идеята на трагедията.
Кол искаш да станеш известен в комедия
Неговият наставник природата избира.
Трактат Боальо е играл важна роля в развитието на вкусовете четене, литературна теория и критика във Франция и в чужбина.
Литература и драма на Европейския класицизъм
Кризата на възрожденската идеология на оптимизъм в XVII век. повишена осведоменост на трагедията на несъвършенството на човешката природа и съществуване. Той започва да се чувства влиянието на науката върху общественото съзнание. Откритията в областта на науката израз в организирането на нови литературни жанрове и теми работи. Има научна фантастика романи: "Най-членки и империи на Луната" (1652) и "държава и империя на слънцето" (1662), Сирано дьо Berzharaka. Сирано описва в първо лице въображаемо пътешествие до Луната и Слънцето и начина на живот там местните жители. Все пак трябва да се отбележи, че първият роман от този вид писмена Frensis Godvin - "Човек на Луната" (1638).
Класицизъм се състои в XVII век. във Франция, в XVIII век. тясно свързан с просвета; въз основа на идеите на философски рационализъм, на концепцията за разумни закони на света, на красивия изискан природа като цяло класицизъм иска да изрази голямо социално съдържание, възвишени героични и моралните идеали, към строга организация на логическо, ясен и разбираем начин. Тя се характеризира с героите - ". Изображения без лица" Те не се промени, тъй като говорители на общите истини.
Жан Расин (1639 - 1699) - известния френски драматург XVII. "Най-примерен класически поет", по дефиниция, Боальо. Расин създава не героичен, патетична, граждански трагедии като Корней и любов-психологически трагедия, която показва безсилието на разума, преди страст. Той създава ярки образи на жени, страдащи героини, които са напълно зависими от съдбата. схема парцел е проста: "А преследва B, който обича C". "Blind страст" penrsonazha A води до неизбежна катастрофа. Расин направи 11 трагедия в древните истории - "Андромаха" (след 1667 издание 1668 ..), "Британика" (след 1669 издание през 1670 ..), "Беренис" (след 1670, издание 1671 ..), "Ифигения" (пост. 1674 изд. 1675), "Федра" (пост и изд. 1677), "Естер" (пост и изд. 1689), "Готолия" (гредата. 1690, изд. 1691), и др., но Най-добрите от тях е признат за "Fedra". Но Расин по свой собствен начин и развива сюжета и героите.
Molière (1622-1673). Жан-Батист Poquelin влезе в историята на световната литература от сцената му име Молиер. Той пише пиесата "Тартюф", "Дон Жуан, или Каменния гост", "Най-мизантроп", "Скъперникът", "измама Скапин", "буржоазното Gentleman", "Въображаеми Невалидни", а останалите на. От себе си той каза: "аз съм готов да спазвате правилата, но вместо това, да им се подчиняват робски, имам ги разшири или договор в съответствие с изискванията на моята история." Той е работил в жанра на сатира главни герои - сатирични типове: схванат, лицемерно лицемер, глупак. Вписан в рамките на класическата фолклорна хумор, палячовщина, се присъедини към фарс и комедия дел арте.
Молиер е създателят на "комедията на характера", където важна роля се играе от морална и психологическото състояние на героя. А герой в Молиер възникнал в съответствие с класическите закони на една доминираща черта на характера. Това позволява на автора да се даде обща представа за човешките пороци - алчност, суета, лицемерие. Нищо чудно, че някои от имената на героите Молиер, като например Тартюф, Harpagon, станаха нещо обикновено: Тартюф често се нарича лицемерен човек Harpagon - скъперник. В комедията "Le Bourgeois Гентилхом" Молиер равенства в светлата й сатиричен образ на богат буржоа Журден поклони пред благородниците, който мечтае да се присъединят към сред аристокрацията. Комикси произтича от сравнението на претенциите на невежи, груб човек на усъвършенстването на маниери, а истинското му вулгарността. В същото време Jourdain накара зрителя съчувствие. Наивен и глуповат, честен Jourdain е по-привлекателна от живеещи на парите си, но презират герой аристократи.
Молиер е не само блестящ драматург, но и с глоба комичен актьор. Той почина на сцената по време на представянето на собствената си комедия "Мнимият инвалид".
Литература на Просвещението: общ преглед