Знанието като философски проблем

Знанието като философски проблем

Познанието се нарича усвояване на сензорна съдържание на теста, с опит, състояние на нещата, състояние, процеси, с цел намиране на истината.







От гледна точка на философията на познаване на е: чувствен; рационално; ежедневието; научен; интуитивен; изкуство и др.

Теорията на знания - специално проучване на знания, който е разделен на:

- критиката на знания, е отблъснати от досегашния вид на знания, в които тя отрича критична знания под ръка;

- по теория на знанието в тесния смисъл на думата, предмет на която е този вид знание. Проблемите, които се изучават от теорията на познанието:

- възможностите и границите на знанието;

- отношението на знания и реалност;

- отношението на субекта и обекта на познание;

- Предшестващо състояние на когнитивно процес;

- условията за валидност на знания;

- критерии за истинността на знанието;

- форма и нива на знания и др.

Теорията на знания от самото начало разработен в сътрудничество с науката:

- Някои учени изучават обективна реалност, а други - самата реалност на изследването: това е жизнено необходимо разделяне на духовното производство;







- някои ще намериш познанието, а другият - познаването на знания, които са важни за самата наука и практика, както и да се разработи цялостен мироглед. Теорията на познанието се нарича още гносеология и епистемология. Тези условия са получени от гръцки език:

- гнозис - познание, учене (знания, знания);

- епистемата - знания, умения, наука.

на български език, терминът "знание" има две основни значения:

- познания в даден факт произведени;

- процесът на признаване, извличане на знания в първия смисъл. Основната задача на епистемологията е изследване на природата на "готови" знания, отколкото методите на получаването му.

Тъй като истината е обективна страна на знание, което е субективно по отношение на своята партия, до степен епистемологията в своето развитие определя предмета на познаване на психологията.

Теорията на познанието е да:

- да се оправдае всяко знание, включително естествено научни и философски;

- изследва естеството на човешкото познание;

- изследва формите и моделите на преход от един повърхностен разбиране на нещата (становища) до разбирането на същността им (истинското познание);

- като се има предвид как да се постигне истината за критериите й;

- изследва как човек попада в грешка и как да ги преодолеем.

Основният въпрос в епистемологията беше и все още е въпросът за това, което практически, житейския смисъл има определени познания за света, за човека и човешкото общество.